Лечението на зъбната пулпа се осъществява с методите на ендодонтията. Тя е част от стоматологията и включва така нареченото "кореново лечение" или лечение на каналите в корените на зъбите.
Зъбната пулпа се намира във вътрешността на зъба и е съставена от нерви, кръвоносни и лимфни съдове. Когато тази тъкан се възпали, заболяването се нарича „пулпит” и често е свързано със силна болка. Причини за това състояние могат да бъдат напреднал кариес, токсичност на обтурационни материали, грешки в техниката при подготовка и поставяне на обтурация (пломба), както и травматизъм.
Целта на ендодонтското лечение е премахване на цялата възпалена пулпна тъкан („изваждане“ на нерв), механично (с инструменти) и химично (с лекарства) почистване на каналната система на зъба, запълване и запечатване на почистения и сух канал по цялото му протежение. По този начин средата за развитие и живот на микроорганизмите в канала и съответно рискът от загуба на зъба поради инфекция са сведени до минимум. Неправилно и недобре излекуваните зъби са рискови за бъдещи усложнения: периодонтит, гранулом, киста. При тях пациентът най-често няма никакви оплаквания за дълъг период от време, но оставени нелекувани те увеличават размерите си и влошават прогнозата както на зъба, така и на околната кост. Такива процеси вредят не само локално. Те увреждат целия организъм. Ендодонтското лечение включва не само лечението на увредената и възпалена зъбна пулпа, но и така нареченото "прелекуване" на кореновите канали. То е със значително по-висока трудност и риск от конвенционалното лечение при пулпит, тъй като включва премахване на стара канална заплънка, почистване на кореновия канал по протежението му до върха на корена и последваща заплънка. Всичко това за съжаление не винаги е успешно, поради вида на предходната заплънка, коренова анатомия, грешки в предходната обработка на канала и др. Независимо от това тези рискове се поемат както от лекуващия дентален лекар, така и от пациента, защото крайната цел удовлетворява и двете страни: дентално здраве, функция и естетика на съзъбието за възможно най-дълго време.